Не веднъж съм се опитвал да припомням “Всеобщата декларация за правата на човека” – един, мисля си, безспорно демократичен документ.

В случая интересен е:

“Член 11

1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване неговата вина в съответствие със закона в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.”,

както и предходните чл.6 до чл.10.

Защо отново се опитвам да припомня тези текстове, чийто източник е още в римското право, а и съществуват като текстове в демократичните конституции на демократичните страни?

Отговорът е прост – истерията около “залавянето” на... (епитети по ваш избор) Радован Караджич.

Уважаеми демократи! Изчакайте съда да се произнесе! До тогава този човек е точно толкова невинен, колкото вие и аз. Това, че някъде сте чели или чули нещо, или просто “така мислите” не е основание за вашия несправедлив гняв. Не само в този случай, но и когато коментирате събития от вътршно- и външно-политическия живот, основавайки се на прочетеното в любимия ви вестник или видяно по любимата ви телевизионна програма или прочетено в някой Европейски вестник, или нещо друго Европейско или Американско – а значи а приори демократично и безапелационно вярно, вие не сте по-различни от комунистическите (като най-общо нарицателно понятие) идеолози, обвинители, осъдители и най-обикновени писачи в някогашното “Работническо дело”!

Или, както хубаво написа наскоро един уважаван блогър: “Или си убеден антикомунист и демократ, или не си.”.

 

За пропагандата той е "убиец", за други-той е "патриот".Това е.

Честно казано, голям смях падна на новините.Ония като направили едни физиономии, като сипят епитети (както сам си написал)... че пушек се вдига!
Е, нали трябва Америката да е доволна.

Да му се невиди и надупената политика...

На демокрацията без съдържание се вика "куха" демокрация. :)

О, ти споменаваш римското право като "източник"?! Не биваше да го правиш, ако искаше наистина някой не, но примерно точно аз да се съглася с призива "изчакайте". Нали знаеш как и защо изобщо се стига до появата на десетте плочки? В този ред на мисли аз бих те попитал защо за Караджич трябва да бъде дадено правосъдие в Хага? Нека да го отведат в Сребреница. Нека да го изправят на съд пред онези, които го обвиняват пряко - пред асоциацията на вдовиците в Сребреница, например.

масово отсъства в публичното пространство към настоящия момента; както и професионализма.

та... не е за чудене, но все пак продължава да е възмутително.

Не ме интересува Караджич. Не ме интересуват и легендите. Интересува ме това, че упоритото и целенасочено презумпцията за невинност се превръща в мъртва норма.
Последствията ще бъдат такива, че не ни остава друго освен да вадим пушките или който каквото има. Настъпва времето на площадното (медийното) правосъдие...
Първо ще гръмна съседа! Аман от неговите претенции - все нещо му пречи! Виновен ли е? Е, как - мноооого е виновен - пили ми нервите! Бум...
Е, според него и аз съм мноооого виновен и от съседния двор долита Бум...
Оцелява по-добрия! :)

а по-добрия печели (но не е ясно какво)

Печалбата днес може да е загуба утре и обратното. Пък и печалбата е различна за всеки. Един се вайка, че отново не е спечелил джакпота от тотото. Друг се радва, че е открил записките на прадядо си и така е спечелил частица от миналото. :)
Лошо, в личен план, ще е ако си най-добрия. Тогава със сигурност губиш. Обществото (природата) премахва екстремумите и оцеляват... приспособените. Какво да се прави?
А в конкретният случай по-вярно щеше да е - по-бързия...

във връзка с последното изречение от 7 се сетих за една притча:

Учителят и ученикът вървяли нагоре в планината. По едно време ги застигнали глупаците.

Когато учителят и ученикът стигнали върха, глупаците били вече там.

Не я знаех. Много е хубава и... точна. :)

вместо да оцелявам. струва ми се, че оцеляването е една недостойна позиция за човек, който има определено количество интелект (до доказване на противното :-))))) и си е направил труда да го развие.

Просто у нас е прието да се оплакваш. Ако си усмихнат, щастлив, положително настроен те залива цунамито на нашенската завист и тогава...
Скоро гледах част от тв поредица за чужденци, които идват у нас, купуват си къщи по селата и малките градчета - за ваканцията или остават да живят в тях. Учуди ме как се радваха на нещата! На старата къща - дето не бих затворил кучето си да живее в нея, на предметите от изоставеното обзавеждане, на дворчето, на гледката... Друго възпитание, друга ценостна система.
А що се отнася до интелекта - има стара поговорка: докато умните се наумуват, лудите се налудуват :)

... щото така даже и умора немаш :-)))))))

аз да питам нещо - а къде в цялата картинка на нашето благоденствие стои МВФ?

Темата за МВФ, ако имаш пред вид Международния валутен фонд ('щото абревиатури много), е комплицирана и аз нямам достатъчно информация, особено от последните години, за да я коментирам.
Коментарът зависи и от политическите възгледи много често. За това настроенията са между "осанна" и "разпни го". Най-вероятно истината е по-средата.
Има и чисто субективен момент - който плаща, той поръчва музиката, но щом нещата са докарани до тук...
Все пак, най-близко до ума идва приватизацията, като идеята е да се приватизира всичко дето мърда. Известно е как стана това у нас и как политическата власт се трансформира в икономическа благодарение най-вече на този процес. Може би и за това бе предпочетен "американския модел", който си работи съвсем добре в САЩ, но за това има - най-общо казано - цивилизационни онсования, които у нас отсъстват. По мое мнение, още от самото начало трябваше да се обърне повече внимание на европейския опит за запазване на държавната собственост в стратегически отрасли, но...

е, да, не си, да речем лудо-младо неженено, дето го възпяват народните песни, но...

точно за това МВФ говоря - то е онуй чудо, което ни натиска доходите, а оттам - и други работи (либидото, например :-)))))))))

че не можеш да теглиш майната на всичко и да се юрнеш напред с главата към... към каквото и да е. Започваш да мислиш, пък да си спомняш "онзи път когато пак така", пък после как близахме люти рани и така живота става лежерен, подреден... Хубавото е, че понякога сам изненадвам себе си :)
А иначе, май либидото е обратно пропорционално на доходите. Такива спомени имам :)
Иначе МВФ си има своя политика, която е известна и както е в приказката: никой не може да ти направи това, което си направиш сам...
Не помня по времето на кой чутовен политик се обвързахме с Фонда, то това няма и значение. Беше решено и стана. Мисля, че не ни е виновен Фонда. Виновни са тези - и наши и чужди, на които бе и е изгодно България да е това, което е...
Малеееей, как ги засуках :)))

Взех Караджич за пример, защото ако бях дал пример с нашата действителност щеше да се надигне един вой... Разбира се, ако се вгледаме с нашият разум, а не през очите на "някой" трябва да си зададем много въпроси. Защо този мистичен "някой" допуска в най-халтавия регион на Европа да се създаде от нищото мюсюлманска държава? Защо говори само за зверствата на Караджич, а не споменава нищо за другата страна? Нима там са само изтънчените демократи и са се били с дъвки? (ех, Ялта! ех, купон) И така нататък... Две неща ме подразниха най-много. Първото е, че в случая не намирам разлика от времето преди 1989 г. и сега, както и ти отбелязваш. Тогава плюехме Соложеницин, сега Караджич, утре...? Второто е, че най-видните европейци подскачаха като малки деца и се радваха, че заловили престъпника! Позор! Но, както виждаш живеем във време, в което не е важна истината, не е важен закона. Важно е какво е казъл "някой", важно е какво пише "някъде"!
Има и други негативни последици - най-малкото: колко съдии биха се изправили срещу формирано вече чрез медиите обществено мнение? Колко ще произнесат оправдателна присъда ако е набивано в главите на хората, че някой е най-страшния престъпник, а друг - агне невинно?!
А иначе - важното е, че се чувстваме добре!
Завистниците знаят какво да правят :)))
Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=NsZJn5SM_ow&feature=related

:)