Уговорката ми е, че не пиша за България. Тези, от които зависи нещо да се промени няма да го прочетат, а ако го прочетат – няма да го разберат.

Откъде такъв песимизъм? Оттам, че управлението на държавата е оставено на самотек и ако нещо се случва, то е под външен натиск или форсмажорни обстоятелства. За политически решения няма да говоря. Такива няма. Има ситуационни. Възникнал е проблем – юруш да го решаваме! А защо е възникнал, какво ще стане след прилагането на един от възможните варианти? Пълна мъгла! Важното е, че е решен за момента и Бареков не ни гледа из под вежди и не ни сочи с пръст: “А ти записа ли се за експедицията до Марс?!”.

Властта може и да се взема с политически средства, в идеалният вариант, но държавата се управлява с икономически похвати. Обещанията вървят пред електората преди изборите, след това е необходимо да се мисли – на първо място, пак да се мисли – на второ и на трето – да се приложи мисленето в управлението. Звучи добре, но как е на практика? Ще спомена само един факт. Още в зората на това, в което сме, нашите сюблимни водачи решиха, че не е нужно планирането. Тук даже си мисля, че може да се използва и “сюблимен водач” – хамелеон, който сменя цвета си съобразно конюнктурата. На който не му харесват хамелеоните да си представи много шарен папагал, който повтаря едно и също. Та, да се върнем на планирането. Решиха, че не е нужно планиране, че това е комунистическа практика, марксизъм-ленинизъм в действие и т.н. Ако имаха малко нещо в главите си биха говорили за неправилна методология и методика на планирането, за влиянието на партията върху икономиката, за обикновената простотия и натегачество. Но как да стане?! Тогава битуваше първата вълна сърдити бивши партийни работници и не успели да влязат в БКП реваншисти. Последното, от което отбираха в тази група, бе икономиката – независимо дали бе на социализма или на капитализма. И така планирането отпадна. Аргументи като: това е утвърдена практика във всяка нормална дейност/фирма /държава не вървяха. Тогава децата на бившите активни борци против фашизма и капитализма пееха “45 години стигат” и викаха “Който не скача е червен!”. Боже! На кой му пукаше за икономика, национална сигурност, отбрана и т.н.?

Така бе нанесен един от определящите удари, на който и сега берем плодовете. След това дойде и отказа на държавата да влияе върху цените. Някой, май икономист, чел в “История на икономическите учения”, че пазара чрез търсенето и предлагането определя цените. Взел вярното за ХІХ в. и решил да го приложи в края на ХХ и началото на ХХІ в. За наш късмет в България. Бяха премахнати всички икономически регулатори и лостове, чрез които държавата можеше да влия върху формирането на цените. Тук искам да бъда разбран и подчертавам – икономически, а не някакви други. Резултатите от този тепигьозлък и сега ни обръщат задниците с хастара навън. Мислите, че тези титани на икономическата мисъл са обесени на някой пилон пред парламента? Ами! Лендзат се доволно от депутатските банки, подвизават се по научни институти и фондации и не им пука...

Та, какво общо имат планирането и цените с раждаемостта? Ами много! Раждането на дете не е само личен и семеен празник и всички останали сантименти. Раждането на дете е още една “тухла в стената” (да ме прощават всички майки J )на държавата. Човек, който ще расте, ще учи, ще работи, ще управлява и, ако трябва, ще даде живота си за родината. Патетично, но си е така. Нито американци, нито руснаци ще дойдат да ни оправят държавата ако нямат сметка. Ние, родените в България, можем да направим страната си такава, каквато искаме да бъде.

И ако се върнем към конкретиката, раждаемостта е резултат от семейното планиране, а един от основните фактори при него е цената на отглеждането на човека. Бихте възразили: какво семейно планиране при някои групи от населението?! Чука и... каквото и когато излезе. Има го и това, но все пак, в масовия случай определяща е цената.

Сега за всяко следващо дете се дават някакви пари и така някои родители преживяват благодарение на увеличаване броя на децата си. Стигат ли тези пари роденото да бъде нахранено, облечено, изучено, лекувано и т.н. Не стигат. Но за бутилка евтина ракия, и то не една, стигат. И тук проблема е не в цената на алкохола, а в цената на отглеждане на детето. Като правило в такива семейства “каквото се изчуква, това се изпуква”  - в прекия и преносния смисъл. Семейното планиране цели вземане на парите сега, пък утре... Семействата, които искат да осигурят на детето си добра семейна среда, образование и т.н. планират едно, пряко сили две деца. Тук отново определяща е цената на отглеждане.

Какво може да се направи за да се стимулира раждаемостта и родените да живеят в човешки условия? Една малка стъпка, с която може да се започне е да се промени размера на парите, които държавата дава за раждането на поредно дете. Ще дам примерни суми за да се подчертае смисъла: ако за първо дете се дават 100 лв., за второ 200, за трето 400, то за четвърто, пето и следващи не се дава нищо, а за първите три сумата се намалява на 100 лв.. Какво се постига така? Стимулират се хората да имат 3 деца, което поддържа естествения прираст на населението – известно е, че при 2 деца той е 0 или близко до нея. Санкционират се хората, които се размножават заради “детските”. Съществува и презумпцията, че който може да си позволи да отгледа 4 деца едва ли ще чака на държавата.

Разбира се, ще се чуят гласове, че това е недемократично, неморално, етническо преследване и какво ли не още. Глупости! И демократично, и морално, и етнически целесъобразно е това, което е в интерес на държавата и на нейните граждани. Раждаемостта има не само количествено, но и качествено измерение, и който си позволи да го пренебрегне ще нанесе непоправим удар върху страната.

Това е една от възможните първи стъпчици към нормализирането на живота в държавата. Може да се постигне с икономически средства. Някои медии наблягат на ограмотяването и възпитанието. Прекрасни млади репортери и репортерки, с одухотворени лица, плъзнаха из страната и на фона на голяма група мръсни, очевидно недохранени и зле облечени деца пъхат микрофон под носа на многодетна майка и перверзно питат: а защо не ползвате контрацептиви? И камерата дава в едър план две големи неразбиращи черни очи... Тя може и да не знае що е то контрацептив и как се прилага, но много добре може да си направи сметка, че за 3 се дават 700 лв., а за четири и повече 100 лв.!

Не си правя илюзии, че в това е панацеята за решаване на някои от проблемите, които поставих. Но трябва да се започне отнякъде. Целенасочено, с икономически средства, да се промени живота в държавата към по-добро. И, ако се върна към началото, мисля че разбрахте защо не пиша за България. С този политически “елит” нищо от написаното не може да се случи...

Ако тръгне мажоритарната система, аз ще съм първия който ще гласува за тебе, само и само да се наслаждавам на това , как ще им лазиш по нервите в парламента ! :)

Всичко казано до тук е логично и вярно.
Въпросът е, кога повече хора ще достигнат до подобни умозаключения ?

И по моя оценка съм баш за там! :))))))
Не вярвам да не са достигнали - просто не им изнася да го признаят и започнат да работят. Статуквото е най-изгодната ситуация за всяко управление.

Ами я си представете, че една жена роди четвърто без да иска. Кво да го прави? Възможни опции? Да го скрие и пак да си взима 700 кинти за първите три. Да го продаде на жена, която не може да има повече от две - така и първата, и втората жена ще са на далавера. Защо използвам само жени за пример, след като деца се правят от двама? Това не обаждам засега :))))))

не е лоша идея, ако на децата гледаме като на теленца или агнета. :)

Просто се е променила гледната ни точка, само допреди век по 7-8 деца в семейство са били нещо нормално, докато днес водят до истерия.
Но нека не забравяме, че тогава жената е имала само една роля - на майка и на домакиня, докато днес е коренно различно.

Едва ли мога в дейтайли да предвидя какво може да се случи. Все пак това е само постинг, а не законопроект.:)
Все пак, въпроса е основателен и то много, особено за семействата, които са с по-ниска култура. Тези, от които зависи, и които лапат парите, които идват отвън, да отделят по нещичко и за работа с хората, за които са предназначени. Няма как да се установи еднозначно дали едно дете е заченато нарочно или по случайност в едно семейство. Изключението в нормативният акт би породило доста смешни сценки за доказване на случайно забременяване. Разбира се, при изнасилване с влязла в сила присъда(!) би могло да се помисли за запазване на финансовата помощ ако майката не иска да премахне плода. Тук също са възможни всякакви колизии, но отново подчертавам, че това не е законопроект, а повод за размисъл. Ако се възприеме подобен подход, промените в нормативната уредба би трябвало да се обсъдят от компетентни хора и е възможно да се намерят сполучливи решения, които да не поставят жената пред такъв избор - парите или детето.

и съм мислил за тяхната раждаемост и за детеродството като професия и начин за изкарване на пари.
Моето мнение е, че възможното демократично решаване на проблема е държавата да обвърже даването на детски надбавки и за цигани , и за българи и за всякакви етноси с ходенето на училище. Защото на днешно време ако не ходиш на училище, ти остават три възможности: или да просиш, или да крадеш, или да умреш.
Държавата е крайно време да се заеме по-сериозно с образоването на циганите, защото те представляват може би 10% от работоспособното население и е безкрайно нелогично този ресурс да се захвърля на боклука, а в бизнессредите да се говори отново за внос на виетнамци и всякаква друга работна ръка.

Съгласен съм! Професия е защото държавата налива пари. Знаеш, че циганите имат обичаи, меко казано, стрнни за нас. Много ефективно би било това, което предлагаш - обвързването на образованието с паричните помощи за деца. Тук би могло да се помисли за стимулиране в двете посоки - когато учат и когато не. С успеха и т.н.
Винаги можеш да накараш човек да свърши някаква работа. Стига за знаеш как :)

Ще засегнеш хората, които си имат и отглеждат деца в неравностойно положение. А това нито ще е справедливо, нито ще е полезно, предвид какви санкции ще отнесе държавата за това.
А.