Позволявам си да пиша тези редове, защото имах възможност да наблюдавам двата елемента на заглавието отвътре за кратък, но достатъчен период. Започнах когато управляваше Беров и напуснах по средата на мандата на Костов. Не че при Костов стана по-зле – същото си беше, аз вече не издържах на простотиите. Имам поглед и върху първите години от управлението на НДСВ/ДПС – така се случи, и от тогава станах отново само потребител на държавно управление, какъвто си бях. Трябва да уточня, че от управление на населени места и региони имам по-обща представа, но принципни разлики няма. Няма да описвам случки и наблюдения от министерства, Министерски съвет, Народно събрание и други ведомства. Няма да пиша за конкретни личности и да давам оценки. По-скоро споделям лично мнение. Оценките, казват, давал суверена. Виждаме как. Пък и събитията, личностите и техните отношения са в такъв обем, че може да се напише книга, но все пак – рано ми е за мемоари.

Искам да споделя някои изводи и идеи, които имам на базата на моя си жизнен опит. Може да ви се сторят крайни, дори налудничави, но нали за това е блога. Между впрочем – винаги съм си го представял като виртуален Хайд парк. Качваш се на своя миг слава и викаш каквото ти душа иска. Някой пък вика отдолу – отговаряш му или се пулиш интелигентно в небето. Като се привършат кибиците скачаш и бягаш и ти да повикаш... Казват, че най-лесно се коментирало направеното от друг J.

Няма да открия нищо ново. По-скоро ще се върна към някои позабравени форми. И така...

Знаем, че територията ни е относително малка, населението също и е съсредоточено главно в по-големи населени места. Инфраструктурата е лоша, икономиката слаба, управлението подчинено на лични и партийни интереси.

Има ли разлика между системата на управление преди 1989 г. и сега. Няма. Както се казва, някои форми се напълниха, други се изпразниха от съдържание. Някой ще каже, че Народното събрание функционира, няма го чл. 1 на Живковата конституция и т.н. Аз казвам – да, функционира! Но всички знаем как. Да, няма ръководна роля на партията. Има ръководна роля на партийният “елит”, който си подхвърля властта като горещ самун хляб и с отвращение си отчупва по някое “залче” от него.

Мисля, че пирамидата на управлението трябва да започне да се изгражда отдолу – което е и нормално. Всяко, подчертавам всяко, населено място трябва да избира своя... как да го наречем? Нека да бъде юнак. Другите термини все навяват разни мисли... Изборът трябва да е пряк и без ограничение, освен по възраст. Все пак юнаците/юнакините трябва да са преживяли пубертета. Не използвах “юнакиня” като термин, защото сега е модерно колежката да е колега и с тази презумпция и юнакинята е юнак. И така, избраните юнаци, зад всеки от които стоят хората от неговото населено място, се събират един, или два, или три пъти годишно и решават чрез явно гласуване, без да се въздържат, възникналите проблеми. Ако на техните избиратели не вършат вече работа или ако нарушат закона ги сменят. Избират правителство от експерти, като от него отпадат навършилите определена възраст или нарушили закона. Юнак не може да бъде член  на правителството. Някой ще рече – как човек без необходимата подготовка и образование ще участва в управлението на държавата? Много лесно – сега не е ли така?! Ясно е, че всички юнаци не могат да бъдат блестящи интелекти, с по няколко езика, че и добре материално, че и от някой стар “комунистически” или “буржоазен”  род! Като вметка – подиграваме се на американците, че имат кратка история. Така е. Но и ние като се забравим, че като зареем поглед в миналото и заобясняваме от какъв стар “еди какъв си” род сме... Стар, стар ама на пръстите на ръцете май се броят хората, които могат да си проследят родословието преди Освобождението от турско робство.

И така – пряка демокрация, мажоритарен избор! Какво липсва? Много неща, но за две ще скочите веднага – партиите и разделението на властите. И двете били символи или стълбове на демокрацията. За разделението какво да кажа. Така са се разделили, че трудно се различават. Измислена работа ама е добра бърсалка на ръце и... съвести. Малко е като оная работа на Марийка – когато и изнася я има, когато не я няма...

За партиите – май или добро или нищо, но все пак... За възникването, историята, значението и т.н. на партиите е написано много. Толкова много, че не можеш да го прочетеш, камо ли да измислиш нещо ново. Накратко. По какво си приличат партиите? По всичко! Да има някоя, която да работи срещу България? Няма. По структура и функции? Еднакви са. По членска маса? Всички сме в кюпа. По идеология? Боже! По пътищата за постигане на целите? Да, но на приказки и програми. Като дойде на власт всеки управлява както може, съобразно вътрешното и международното положение, както се казва. Преведено на народному – скача по свирката на този дето плаща софрата.

По какво се различават партиите? По лидерите им. Който притежава необходимите качества да достигне до управлението управлява. Другите го плюят. След това се сменят. Нещата си остават същите с някои несъществени нюанси. Справка: годините след Освобождението от турско робство та до сега. Преди това – не знам. Управлявали са ни други, а за още по преди това нямам достатъчно информация.

Не приемайте написаното особено сериозно и не носете от девет планини през девет дерета вода за да ми докажете, че не съм прав. Оставате Платон, Монтескьо и Фукуяма на спокойствие. Не стъпвам на раменете им за да ви представя поредната утопия. Просто поразмишлявах в нашият Хайд парк на спокойствие. Направете и вие така, моля!

Примерно, постепенно гласуването, каквото си е до момента, да стане технологично, вместо с бюлетини. Да има по една персонална машинка (задължително по-евтинка), която да разполага с две бутончета - ЗА и ПРОТИВ. От бутонче за "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ" няма нужда! След като не гласуваш, значи се въздържаш. Машинката да има памет, а и всеки от желаещите да може да проверява, как е отчетено, че е гласувал. При възражения - крайният резултат от гласуването ще се свери с гласуването в паметта на машинката.

След като гласуването с машинки се установи като нормална система и така самото гласуване се превърне в евтино и изключително улеснено действие (така аргументите за скъпи избори и референдуми ще отпаднат веднъж за винаги!) - постепенно да започне да се налага постоянен референдум! Първоначално - вотовете за доверие и недоверие към управляващите, както и самите резултати от тях, да се гласуват от всички избиратели с право на глас. Вотовете на доверие да се инициират от Кабинета, а тези на недоверие - от определен брой депутати (както е до сега), а едновременно и от определен (несимволичен) брой "обикновени" граждани, които да удостоверяват желанието си чрез ЕГН и подпис. И така нататъка, до гласуването на всички закони от всички граждани (примерно - в съботен ден, който задължително да е почивен за всички) и до практическото обезсмисляне на депутатската институция...

Идеята е много добра. Мрежата се налага все повече, но за България това означава за близките години да се игнорира немалка част от населението.
В неделечно време този начин ще се наложи в света. Очевидно е, че съществуващите форми на управление са изчерпани. Тук на съществено място излиза нивото на образование, достъпа до информация и... и желанието на хората по света да живеят различно :).

О, не става въпрос за революции. Отдавна съм преживял този период. Постинга може да звучи налудничаво, но трябва да вземем живота си в ръце. Спомням си, че за едно от първите правителства след 1989 г. министрите ги събираха по кръчмите и парковете! Как да се оставиш в ръцете на такива "специалисти", както сме направили...

А вашата идея как може да се осъществи технически без революция? Питам с искрен интерес,тъй като много мразя системата д'Онт и дон'т ноу и ден и нощ си блъскам главата как можем да се отървем от нея,та да ида и аз да гласувасм като всеки нормален гражданин. Пък ако ще би и за Иван Костов.

в напълно разбираеми и логични аргументи.
Това което предлагаш съвсем не е революционно, както се плашат някои и добре изпитано старо.

Единствената ми резерва е в това, дали ще имаме нужното количество за да се получи нужното качество ?

Инак за мажоритарния вот, го е подкрепял всеки един здравомислещ човек , с който съм говорил по темата досега.
Швейцарския модел с референдуми ще ни излезе икономически през носа, защото провеждането на референдум е едно доста скъпо мероприятие.
И ако за щяло и нещяло се правят референдуми - жална ни майка.
Освен ако всеки българин не закрачи с лаптоп под мишница и не започнат да стават факт електронните гласувания :)

Съгласна сам с всичко казано до тук, но какво предлагате да се прави с неграмотните българи, които са склонни да продават гласа си независимо от системата.

В интерес на детайлите - нямах предвид типично гласуване през Интернет. Визирах създаването на уникално електронно устройство, предназначено единствено и само за гласуване (както в Парламента - онези устройства с депутатските картички). Устройство - уникално и първо по рода си в света. Предназначено за драстично ограничаване на разходите около получаването на обществения вот.

Задължително е създаването на специално устройство (пък ползващо то и комплекс от обичайните комуникации плюс Интернет), за да се гарантира безусловно сигурността на обществения вот. И на всичко отгоре - държавата би трябвало да поръча на някоя компания разработката на технологията!

Всяка революция до сега е започвала и завършвала по един и същи начин. Един или няколко човека решават, че са намерили пенкилера на обществото, убеждават още хора чрез думи и средства, атрактивни за масовото съзнание и, използвайки слабостите на режима или заедно с негови представители, вземат властта. След това "революцията изяжда децата си", идва втория ешалон, третия и... така докато на някой друг не му се завъртят бръмбари в главата. Междувремено икономиката е преживяла някакъв напредък, има какво да се краде, след това положението се влошава, защото апетита идва с яденето, и историята се повтаря...
Аз мисля, че хората трябва да се самоорганизират не под звуците на топовни салюти или бойни тръби. Мисля ,че болшинството осъзнава тъмната дупка, в която сме. Това, че някой не е особено грамотен не значи, че не може да се грижи за себе си и семейството си.
Тази грижа е водеща. Дереджето на държавата се определя от дереджето на всеки един от нас. Не случайно от картинката са изключени партиите. Хората от всяко населено място се събират и решават съдбата си. Как ще печелят, какво ще харчат и т.н. Не под формата на комуна, а всеки съобразно интересите си. Избраният от тях ще участва в голямото събрание на държавата и ще решава, заедно с останалите общодържавни въпроси.

Качествени хора има. Не са малко. Управлението на хора и ресурси не е чак такава философия. Достатъчно е да имаш здрав разум и да работиш за тези, които са те натоварили с тази отговорност.
Легендата за огромният интелект и други какви ли не качества, които са небоходими, е измислена от самите управляващи. Властта, обвита в тайнственост, ритуалност, тежко бреме за бъдещето на народа и т.н., издигната над съзнанието на хората е недосегаема и неотговорна.
Голям интелект се изисква от ученият, който може да си представи и да открие неща, които милиони други не виждат. А упавлението на държавата не е по-различно от управлението на едно по-голямо семейство :). Още повече, че при управлението е задължително да се допиташ до по-широк кръг от хора и от тесни специалсти по определен въпрос. Но решението трябва да вземеш сам.

Под "мрежата" има пред вид не само интернет. Все повече се налага обща комуникационна и информационна система, която обхваща хората по света. Не мисля, че е небоходимо нещо специално. Обикновеният мобилен телефон е на път да се превърне в многофункционално средство, което ще обедини компютъра, телевизора, радиото, комуникацията и т.н. По въпроса за опазване на секретността на информацията не съм специалист. Има си хора, които разбират, но проблема винаги ще съществува. Някои казват, че било много интерено да погледнеш през ключалката какво става в съседа :).

Контактувал съм с много хора. С грамотни и неграмотни. Грамотните имат един много сериозен проблем. Думите на древния философ "Аз знам, че нищо не знам..." добиват смисъл. Те по-трудно вземат решения, по-трудно се ориентират в действителността, защото кръга на техните знания се допира в по-голяма степен до незнанието на света. Разбира се, имам пред вид малко по-грамотните :))).
Това, че човек не е учил много не значи, че не разбира какви са интересите му и на неговото семейство. Напротив. При тях обикновената практичност и здравия разум водят до доста добри резултати - стига човек да иска да ги види.
Купуването на гласове е слабост на обществената системата, а не на хората. А и грамотните продават гласа си доста по-изгодно за себе си :).

Мотивираност на населението за промяна, правилно поставяне на целите съгласно наличния ресурс и привличане на нов, персонална отговорност и измеримост на резултатите.
Вярно, нещата не са много сложни и може би в това е основния страх на управляващите , че ще се свали булото им на непогрешимост :)

Така си е. Но знаеш, че все още белият кон язди не този, на който му отива, а този, който го има :(.

Славунчо, дори и оттук, чрез блоговете, можем да променяме света около нас.
Да, може да е частична промяна, непълна и неосъзната, но идеите имат по-голяма сила от куршумите :)

Нека те да са на бял кон, а аз да съм на проскубано магаре, на финала ще се видим :)
И нищо чудно коня да е станал дърта кранта, а магарето Пегас ?! :)

Скоро четох в http://www.mediatimesreview.com/index.php една статия как YouTube променя света. Световните комуникации и достъпа до информация са велико нещо. Много е важно да се запази мрежата чиста от външна, главно държавна, намеса.

хора, но те са далеч от властта, защото предпочитат спокойствието си в научните си занимания, частен бизнес и др. Смешно е държавата да се ръководи от хора, които никога не са били дори стопански ръководители, но уви...При нас в България има много хора, които много напористо се изживяват като политици и големи специалисти в дадена област, оповавайки се единствено на дипломите си, някои дори си ги купуват. Затова нещата в държавното управление боксуват.

По тези причини съм и против партийната система. Само в такава среда могат да виреят псевдо-икономисти, -управленци, -интелектуалци и т.н. При пряк избор и мажоритарна система те просто не биха били избирани. Все пак, до толкова ни стига акъла да отидем при автомонтьор, когато не ни работи колата, а не в плод и зеленчука :).

"Има ли разлика между системата на управление преди 1989 г. и сега. Няма." - и как да има след като няма промяна в обществото? Няма и следа от гражданско общество, което е обединено от ценности. Единствените кълнове са в младите "Зелени"(природозащитници!).
Лично мнение е че никой не бе достатъчно далновиден да работи за създаването на ИСТИНСКИ профсюъзи, които биха намалили сивата икономика, и най-вече биха започнали да формират гражданско съзнание.
"Виден" бизнесмен Иво Прокопиев се явява след поредните избори и прави "умозаключението" : "Трябва да ПОМОГНЕМ И УКРЕПИМ ПАРТИИТЕ!"????
И се питам аз ли съм глупава или на маймуни ни правят?! Да не говорим за грешките на синьо сините, за което много ме боли, но затова в моя "дом" .... не забравям, че тук съм на гости...:))))) Поздрави!

Винаги добре дошла! Пиши си на воля :).
Профсъюзите са една от структурите, които преляха съдържанието си в няколко други форми и то стана пред очите ни - както всички останали далавери.
Естествено, че на Прокопиев и всички видни бизнесмени им трябват партии - няма значение какви и с каква идеология. Той знае, че като налее парички отгоре печалбата му - мултиплицирана, ще излезе отдолу. Пък ние, ние да гоним Михаля...
На нас ще ни обясняват колко е правилно и необходимо за демокрацията да гласуваме. Независимо за кого, но да гласуваме - за да ги легитимираме...