Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
02.06.2008 09:25 - Среднощни размисли
Автор: slavuncho Категория: Лични дневници   
Прочетен: 945 Коментари: 6 Гласове:
0



Нощта е прекрасна.

Уличното осветление не работи.

Бабоците треперят от страх за пергаментите си, загубили и  спомен за предкритическите изживявания. Ширханчо, незлоблив каракачанец, и двете кучки на съседа лаят здраво. Опитват се да заслужат дневната дажба. Жан и Коксуърд – червенобузи костенурки – спят на топло (добре че не гледам павиани – не защото ще спят на студено, а защото са червеногъзи). Шестте мачки обикалят наоколо. Отново започвам нещо ново, с надеждата да го завърша. А защо не? – както беше модерно да се пита.

 

Както съм започнал май ще стигна до политиката, а нощта е прекрасна! Уличното осветление не работи и звездите играят там, горе. Звездите или времето – кой знае. Да бях двайсетина години по-млад нямаше да се правя на среднощен лирико-романтик, но...

 

Сега слушам Джимарата (за по-младите – Джими Хендрикс). Трябва да минат години за да разбереш малките тайни на живота – всяко поколение остава със своята музика, мода, сленг... Виждаш се в огледалото, годините оставят каквото могат, но зад променящото се лице представата за собственото Аз е същата. Готов си да вършиш щуротиите на 5 – 10 -15 и т.н. –годишен. Някои го правим, други "възмъжават"  и дори ги е срам да признаят това. Е, рискуваш да станеш смешен, но нямам представа за 50 годишен мъж. Не мога да се държа така, да мисля, да чувствам. Какво ще стане ако доживея до 70? Малко вероятно е, но – неведоми са пътищата човешки.

 

Мислех да започна, може би ще го направя, книга за политиката, проституцията и други сапиенски изяви. Убеден съм, че няма богове, богини и всички останали зверовинки – до доказване на противното, разбира се! И за това търся логика в нещата (живота). Нещо проблясва в дъното на тунела, но дали е идващият влак или спомен от колапсирала отдавна звезда? Най-близко до някакъв смислен отговор е идеята за прераждането, за трупането на знания и опит от душата, за катеренето й по космическата стълба. Но дори и така да е пак се питаш – защо? Кому е нужно това усъвършенстване, тези знания, този опит. Тук някъде дяволито претичва безкрайността, но всичко около нас е системи от крайности – къде е тя. Любителите на духовното често обичат да споменават в защита на идеите си, че и електричеството не се вижда, но го има; че има звуци под и над нашето звукоусещане. Така било и с душите – има ги, ама няма кой да ги види. Само тези с третото око, седмото чувство и други такива "положителни мутации" можели. И е така, и не съвсем – за наличието на тока има теория, уреди, които го отчитат (оле-ле – електромери!); същото е положението и с звука и т.н.  В крайна сметка всеки една от тези машинки дава повторяеми и еднозначни резултати. Кой екстрасенс, психоанал и др. подобни могат да направят това. Всеки може да пъхне фазомера (или пръста) в контакта и да разбере, че там има ток. Ако всеки можеше да викне духа на баба си бих се разколебал много в неверието си. А после защо хората се чудят, че ако някой им описва какви са били в предишния живот, между тях никога няма овчари и помияри. Всеки е бил поне местния или тамошния кокорбашия, а кой ги е хранел?

Странна е психиката човешка –никому се невярва, че един ден ще изчезне завинаги. Очевидно по-страшно е духовното изчезване. Тялото все го оставяме на червеите или адския огън. Все гледаме да спасим душата, въпреки че през по-голямата част от живота глезим тялото.

И аз не искам да повярвам, но не искам и да вярвам, че някой ще ме спасява. И за това все питам:

Защо?

Велик въпрос!

Има май има само един велик отговор:

Така!

Забелязал съм, че като те запитат за нещо, започваш да увърташ, да се оправдаваш – особено ако има защо. А колко е лесно да кажеш – така! И ти най-често не знаеш защо и казваш многозначително замислен: така!

Не звучи философски, не учи на нравственост, но е така – всичко е плод на стечение на обстоятелства, случайности, натрупване на грешки, полъх на вятъра... Както се казва в един стар виц – ако Ботев беше с каска, а Левски с ботуши, какво ли щеше да бъде. Никой не знае.

Има един стар и прекрасен НФ разказ на Бредбъри (стига да не ме лъже паметта) – измислена е машината на времето; туристическа група посещава далечното минало; един от тях настъпва пеперуда; когато се връщат в своето време намират един непознат свят[1]. Екстраполация и корелация на случайностите – Боже[2], какъв научен работник щеше да излезе от мен. Добре, че не осемених българската, че и световната, наука с прозренията си. Бива, бива ама толкова акъл в една глава не бива. И всичко това да нахрани торните червеи, с които някой да си хване шаран! Ха!!!

Би помислил – обикновен цинизъм!

Ами да!

Какво друго?

 

Прочетох написаното до тук и се видях в ролята на маймуната - ако я оставиш да чатка достатъчно дълго по клавиатурата, някога може би ще напише сонетите на Шекспир.

Е, така мога, така пиша – по-добре ли е да си бъркам в носа?

Веднага чувам хоров отговор:

- Да-а-а! Поооооооо-дълбокоооо, не си вади  ръката!!!

 

Обикновена завист.

Никой не попита как ще отговоря на въпроса:

- А защо така?

- Ами, ей така! – ще кажа аз.

Философия.

 

Политическата система

Има ли разлика между политиците и техните платформи. Не, разбира се. Идеологическите различия служат единствено за привличане на определени кръгове балъци, които да ги изстрелят на власт. След това нещата остават същите – справка – Френската, Руската и т.н. революции и състоянието на държавата след тях. Трябва да се елиминират политиците и политическата система, а не техните производни. Да се надяваме, че новите технологии ще доведат до промяна на икономическата ситуация и отношенията между хората и това е възможно дори и при съпротивата , която се оказва от посочените. Какво да стане след това – еееех, ако знаех!

 

Както се вижда – музата не ме спохожда много често, а може би – през времето трупам и след това го изливам тук. Садо-мазо... или само мазо... Но кой-кой е, ще спорим!

Седя си в ранната привечер (вече вчера) на терасата. Доволен съм от намалената ентропия зад гърба ми – подреждах си боклуците – и, изненадващо и за мен, като ме налегна една мисъл. Ле-леее!

Та, мисля си аз, как се преминава от частното към общото и обратно. Кое е преходно и кое – не... Щуротии, но тишината, нарушавана само и отново от вече описаните кучета, ме настрои философски. Помогнаха и цъфналите сливи – как си ги представям само в различни форми на съществуването им след смъртта (обирането) – течна, топла, в гювеч...

Бавно се доформира една стара идея, изразена от колегата Соломон там където й е мястото – nil novi sub sole[3]. И си е така. И рисуваната, и писаната история на сапиенса показват, че има неща по-трайни от Свинкса, близки до природните константи, а именно: анатомията и страстите човешки. За анатомията – ясно. Каквито сме си били, такива сме и сега. Дано бъдещето е по-различно. Страстите (христовите не ме интересуват – вече подчертах, че съм езичник[4]) човешки не са ли тези, които ни описват в шумерските плочки, египетските папируси древните драскачи чак до тези от вчерашния стар вестник. Тези са. Любов - омраза, страх – героизъм, алтруизъм – завист и т.н., и т.п.[5] Или в кратце .- основните постоянни са анатомията и страстите човешки.

Кое се променя? Кое... Не-е-е! Помислете повече! Докато стигна до тези изводи е-е-ххх! По моему, променят се енрегийните нужди и потребление на човека (респективно – човечеството), като непрекъснато се повишават, разбира се, и информационните такива. Не мога да кажа кое е кокошката и кое яйцето, но това е върхът на пирамидата. Мисля си, който иска да оспори, че всички други научни, технологични, икономически и каквито се сетите други проявления на "разума"(?!) са обслужващи по отношение на двете основни еднопосочни променливи.

Интересно е да се помисли и върху постоянните и променливите в развитието на неживата и живата (извън човека, "неразумната") природа и връзките и взаимозависимостите между трите – неживата, неразумната и разумната природа[6].

Трудно е да се осмислят особено за неживата природа  - не живеем толкова дълго, а и интересните неща обикновено се случват при други[7]. Не се чувствам готов все още да пиша по този въпрос – друг път или по-нататък.

Живата, но неразумна[8] природа може да се опише подобно, но определящо различие е енергийната независимост на неразумните. Или още по-засукано – информационните потребности на животните и растенията не са зависими и във връзка с техните енергийни потребности[9]. А защо, би попитал някой? Ми така! Всичко става още по-хубаво като осмислим, че за да получат информация не им е необходимо да използват енергия. Разбирам, че се движа по острието на бръснача, тъй като не ни е известно какви обеми информация получават, обработват и предават животните, още по-малко растенията. Въпросите възникват от възможността на неразумните да достигнат от т.А до т.Б без да използват компютри, навигационни системи, превозни средства и т.н., където и за които определяща е разполагаемата от обществото, респективно от индивида енергия. Въпреки че най-усърдно режем, бодем, заразяваме, селектираме, "облагородяваме" и т.н. животни и растения и до сега не сме наясно за какво става дума. Не че по отношение на разумните същества сме наясно, но поне имаме предположения.

 

Възпроизвеждане и размножение – когато един вид се развива, системата е балансирана; при размножението има дисбаланс.

 

Общо взето искам да докажа, че пространството и времето са измислени категории от разумните, изкуствено оразмерени и в този смисъл недействителни. Без отговор на тези въпроси не можем да отговорим и на основния въпрос за смисъла на живота[10]...



[1] После някой измисли Теорията на хаоса.

[2] Е, разбира се, не Христос, Аллах и тем и всем подобни, а този, за който пише оня -  без каската:

"О, мой боже, правий боже!

Не ти що си в небесата,

а ти що си в мене боже,

мен в сърцето и душата..." и т.н.

И той "залита" към душата, но заради това, което е написал всичко му е простено.

[3] нищо ново под Слънцето (думи на Соломон, Еклесиаст, І, 10)

[4] какъв ли е произхода на думата, но на "прима виста", езичниците очевидно не са можели да пишат, т.е  - били са варвари, като и обратното е вярно, а вярващите в... кой в  каквото се сети в различните епохи, са били писмовни. По този признак, т.к. саморъчно терзая езика (надявам се и разума)български, излиза, че не съм езичник, но нали аз най-добре знам какъв съм!

[5] Може и в други комбинации, градации, класификации и т.н., но същността на доброто старо двуединство – мъж-жена (не намесвам деца, тъщи и свекърви – представяте ли си какво би се получило) остава непроменена.

[6] От 20-тина години чета и мисля за биосферата, ноосферата и т.н., ама на – няма начитане, няма намисляне. В такива моменти понякога завиждам на човеците, за които основен информационен източник е последната (спорт и клюки) страница на вестника. Добре че по отношение на енергийните потребности и тяхното задоволяване не се различаваме значително иначе бих примрял от завист!

[7] Не трябва да забравяме популярната китайска клетва: "Пожелавам ти да живееш в интересно време", като това подчертава само относителността на доброто и злото, но това пък е друга тема.

[8] До тук слагах разум и неразум в кавички, като искам да подчертая, че не знаем кое е разумно и кое не е. Разумността е определена от някой разумен, който може и да е неразумен, но във всеки случай е вътрешен за човешкия род. Мисля си, че ни трябва поглед отвън.

[9] Тук, разбира се, в интерес на изследването не се разглеждат енергийните нужди за поддържане и продължаване на живота на индивида, тъй като са пренебрежимо малки и различни по същество.

[10] Както се вижда, завършекът е неясен, както започването е мъгляво, а тезата скрита... Но! Това са среднощни размисли!






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wanksta - ....
02.06.2008 09:58
Това едно ново преоткриване на Вашата същност ли е ? Или може би страх от новите хоризонти,които откривате у себе си ? Знанията са нужни,най-вече са единичния индивид.Възможността да си обясни много неща е полезна,стига психиката му да е подготвена за това и тази личност да може с лекота да приеме всичките тези неща като част от него.
цитирай
2. slavuncho - Уважаеми колега,
02.06.2008 10:11
преоткриването, новите хоризонти и новите знания са част от процес, който свършва на 2 м. надолу, в "Орландовци"...
Отдалечаването във времето на този свършек е добро, стига човек да не го стигне старческо слабоумие :)
цитирай
3. kuracpalac - "И за това търся логика в нещата (живота)."
02.06.2008 10:28
Няма логика приятелю ! ;-))

(а, може би има???) ;-))
цитирай
4. slavuncho - Мисля си,
02.06.2008 10:55
че е по-хубаво по-дълго да я търсим :)
цитирай
5. valsodar - Писал си за личен кеф
03.06.2008 09:28
а това е едно от важните неща в живота !
Защо ли?
Защото ТАКА ! :)
цитирай
6. rummi - прочетох постинга до половината,
23.06.2008 22:02
ще си го дочета утре.

има и една такава велика мисъл, че за да получиш добър отговор, трябва да зададеш добър въпрос. а твоите въпроси са добри, макар че може и никога да не намерят отговор.

все пак, за повечето от тях има доста предположения, доста шаренки, доста противоречащи си, но поне има за всеки вкус.

животът може би изобщо няма смисъл - и понятието "смисъл" е родено от човешки мозък. и ми се струва, че животът на всеки има този смисъл, който самият човек избере.

ще дочета постинга, а за се отплатя донякъде за споделените от тебе мисли, предлагам малко Омар Хаям:

Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavuncho
Категория: Лични дневници
Прочетен: 199379
Постинги: 73
Коментари: 735
Гласове: 4041
Архив