Преди време мислех да пиша за политиката и политиците; егоизма им, безполезността им и в крайна сметка вредността им; за глупостта на тези, които искат да бъдат управлявани и наглостта на тези, които искат да управляват другите. Имах доста аргументи в полза на тезата си - от древността та до наши дни. Мислех си, че отношенията между хората трябва да се основават на рационалност и разум, общо приемлив морал и т.н. и т.п., но...
Гледах по някоя от програмите документален филм за живота на тюлените. Както си му е реда - най-силните тюлени имаха най-големи хареми, по-слабите се ослушваха и ако им падне нещо случайно правеха опит за продължаване на рода. Един от тюлените - веднага го нарекох "политика" - имаше печеливша тактика: използваше момента, в който майката се е отдалечила от тюленчето си и го хващаше със зъби. Изчакваше завръщането на майката и демонстрираше готовност да го убие. По някакъв "тюленски" начин и съобщаваше, че ако се съгласи да прави секс с него тюленчето ще оцелее и, естествено, постигаше своето.
Така се отказах да пиша за хората и политиката.