Няколко дни обикалям из блога и коментирам ли, коментирам... Може да съм станал и досаден, за което моля за извинение.

Интересно пишат колегите – някои добре, други по-добре, но си мисля, че всеки е искрен по своему и иска да сподели това с другите.

Но кой съм аз, че да съдя блога и блогърите?

По тези причини взех, че си седнах на задника и се замислих. Като бях по-млад можех и прав да мисля, ама вече...

Естествено (защо ли?) първо в главата ми се прокрадна мисъл за политиката и политиците. Защо е така, а не иначе? Защо ни правят на маймуни, а ние им даваме и хлеба, и ножа, като им гласуваме? Защо? Защо?... Ми де да знам! Песа ме побутва с муцуна – иска да играем. Чуруликат някакви птички. Не се обади нито един политик. И аз не се обадих на никой...

коментират! Нали?

Мисля, че коментара е израз на мнение, на позиция. Това може да се направи без лепене на етикети и квалификации. Все пак - нали и това е причина за да пишем тук - някой да ни чуе :)

Ние си говорим(пишем), един вид намираме отдушник на това, което ни тормози. Дали някой ще ни обърне внимание....
И друг път съм го казвала - блога е като вентил, през който изпускаме парата. До кога ще е достатъчен, не се знае!

Е, поне тези, които сме вътре си обръщаме :)))

нали за това сме вътре(в блога) един вид водим виртуален диалог. То понякога е монолог, ама карай да върви!

Весел ден!