В последните дни попаднах на няколко постинга, в които млади и стари бяха противопоставяни, критикувани, анализирани и сочени с пръст.
Нормално – това противоречие е вечно като живота. Тук ще пропусна всички поговорки и афоризми по темата кой какво може и кой какво знае.
Пиша от позицията на човек, който е на средата на жизнения си път (на такива ни викат безпочвени оптимисти). По стечение на обстоятелствата до сега в живота си съм имал контакти с хора от всички възрасти и ‘щото съм homo sapiens (и в известна степен ludens, но не в точния смисъл...) съм стигнал до някои наблюдения:
- Живеем в различни светове. Което за 20 годишния е лесно за мен е трудно, което за мен е ясно за него е лавина от проблеми и въпроси.
- За младите всичко, което е над 35 – 40 години и все още щъка по земята е изкопаемо и напълно безполезно, освен в случаите, когато е много близък роднина и дава по някой лев. В тези си години (между 15 и 25, примерно) ако видех два динозавъра да се целуват на улицата изпитвах същия потрес, който изпитвам сега, когато видя двама мъже да го правят. Налегнат от могъщ стрес половин ден не поглеждах жена! Вече им изровили дупките в “Орландовци”, а те се целуват – УЖАС!
- От друга страна – младите не са като нас. И това казва всичко. Все едно, че сме от различни животински видове. Не са като нас – и това е!
НИЩО: не разбират, не могат, не знаят.
САМО: пушат, пият, чукат се (е, ние вече се любим – какво да се прави...) и се друсат.
НЕ: слушат по-възрастните (т.е. нас), четат книги, носят отговорност и т.н, и т.п.
Списъците могат да се продължат до безкрай. Ще се намери ли решение на противоречието “млади – стари”? Не!
На младите бих казал само едно: да си живеят живота, какъвто го имат и си го правят, но все пак, поне за миг, понякога да си спомнят, че един ден НЕИЗБЕЖНО ще станат като нас.
Старите, също трябва да:
помним, че никога не можем да се върнем назад (всички опити да изглеждаме с ...-тина години по-млади са смешни, още по-често – жалки!);
помним младостта си – и хубавото, и лошото – без да натрапваме спомените. Тогава, сигурен съм, лепенето на етикети на младите ще стане минимално;
не раздаваме мъдростта(?) си наляво и надясно. На комуто трябва ще я потърси.
Сигурно съм пропуснал повечето от нещата, които исках да споделя, но на тези години – толкова!
Пожелавам им да се отнасят с тях така, както те сега се отнасят с нас!
То малко като клетва прозвуча, ама нищо.
Усмихнат ден!
Пожелавам им да се отнасят с тях така, както те сега се отнасят с нас!
То малко като клетва прозвуча, ама нищо.
Усмихнат ден!
Имал съм удоволствието и честа да общувам с широкоскроени хора, които въпреки годините си по дух бяха далеч по-млади и жизнени от мен, което пак си говори, че физическата възраст не може да е мерило за човека, за неговия потенциал, преживян и изстрадан опит.
Тъжно ми е когато срещам млади старци, отказали се от пътя си в самото му начало и отдали се на инерцията.
Хареса ми написаното :)
Във всяко поколение има и от едните и от другите :)
17.05.2008 17:39
Аз се налетях :(
Мечтите останаха...
