Размишлявам по този проблем от доста време. Няма да уточнявам от кога – някои от по-младите участници в blog.bg могат да решат, че съм виждал динозаврите.
Какво ме кара сега да се разпиша за природата на човека?
Повод са събитията от последните часове. Нещо – имам пред вид някакво homo, изтри постингите от блога на krotalka. Кой и как – това все ще се разбере. По-интересен е въпроса “защо”!
Интересувам се от компютри, мрежи и комуникации между тях, от повече от 20 години. Не съм от хората, които мислят, че Мрежата е страшилището или панацеята на ХХІ век. Не вярвам и в каламбура, че “мишката ще затрие книжката”. Напротив – смятам, че компютрите скоро ще се превърнат в неделима част от нас и нашия живот. От това не може и не трябва да се бяга или да се боим. Аз съм живял в свят без компютри и мобилни телефони (щастливец, ще каже някой) и знам какво е... Вечер се събирахме около входа на пещерата и гледахме І-ва програма на телевизията – ІІ-ра още я нямаше даже.
Все пак, в този постинг иде реч за тези, които са пред компютрите и са ги подчинили на желанията си, а не обратното. След първоначалната еуфория от първите РС-та стана ясно, че силата и ефективността на компютъра се разкриват най-добре от работата му в мрежа. За мен – тогава – това означаваше, че можеш да се свържеш с всеки – да споделиш с него идеи, болки, радости, информация и т.н. Мнооого по-късно, когато се появи blog-а тези идеи – поне за сега – добиха най-завършена реализация. Всеки блогър знае, че виртуалното общуване е по-различно от реалното. В блога си можеш да напишеш и да покажеш неща, които никога и никъде не би публикувал и показал, не би споделил и с най-близките си. Това не е израз на лицемерие или недоверие, а просто възможност през една цепнатинка в защитната ни корубка да покажем истинската си същност и на всичкото отгоре да останем анонимни. Тук можем да не се съобразяваме със социален статус, богатство или бедност, физическа красота или недостатъци. Можем да бъдем това, което душата ни иска.
Да, ама не!
Най-обикновеното нещо по блоговете да срещнеш лични нападки на основание месторождение, връзка с други животински видове, сексуална ориентация, етническа и религиозна принадлежност, че даже и за вида слушана музика, между спорещите по някой, примерно, философски въпрос. Пресен пример от вчера – търсех нещо за Козирев и неговите виждания за природата на времето. Попадам в един блог, където между участниците се бе разразила такава “дискусия”, от която биха се изчервили и жителите на Банишора, и на Коньовица. Смея да твърдя, че добре познавам изразните им средства – в Банишора съм роден, а в Коньовица израснах. Естествено, към края бяха забравили за какво е започнал спора и си го начукваха на който където му падне и на когото се сети. Красота.
Тук само като вметка – защо се сърдим на политиците ни – ние си ги избираме по наш образ и подобие.
Виждате, че размишленията ми не са ме довели по-нататък от общи констатации. Все още не мога да си обясня защо простотията продължава да взема жертви? Защо не можем да общуваме нормално дори и тогава, когато няма никаква пречка за това? Защо е по-лесно да нараним човек, отколкото да му се усмихнем?
Започвам да си мисля, че човек не може сам да опознае себе си, въпреки че през цялата писана история има призиви в тази насока. Може би наистина ни трябват зелени човечета, които да ни помогнат да разберем кои сме. След това - някой холивудски герой, независимо от резултата, ще ни отърве от тях...
Комплекси много избиват, начел съм се, нагледал съм се, простотии много, но в същото време и приятелства, а и възможност да открия много за себе си и много от себе си.
Поздрави за поста и отношението ти.
А във възмездието не вярвам! Надявам се наистина да съм толкова млад, че да имам време да се разубедя от досегашния ми опит - добре са мръсниците и простаците. А и народа е казал друго: направи добро - изяж лайно!
Дано не съм прав!
Ще настъпи една ДИНОУТОПИЯ:-*
И аз благодаря!
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=257
възхитително е.
поздрави
Погледнах сайта и видях, че доставят и чрез пощата и ще си я поръчам!
Поздрави и благодаря!