Омръзна ми от стойностни филми, умни книги, а между тях – борба за световен мир в континуума дето сме.
Реших да си почина. Пуснах си азиатско екшънче. Вътре като ‘фъркат едни китайци, а какви китайки! Махат с мечове, пък една любов – кеф! Пийвах си от това, което имах и леекичко се унасях. За това ги обичам азиатците – всичко е тихо, спокойно, с финес. Не е като американски екшън: първо ти набиват в главата що е pax Americana, след това спасяват света от нещо си и накрая взривяват тротиловия еквивалент от две Втори световни войни, а в теб се разлива една благодарност, че ги има, че си жив и се унааасяш, но... следва втори – по-мощен взрив, и разбираш, че си едва в средата на филма, и...
Но, да се върнем в китайския екшън. Та както стана ясно – пийвам си, пуша си, замезвам си и – най-важното – не мисля за НИЩО! Все пак – още мога да правя повече от две неща едновременно, пр.: пазя равновесие, пуша и чета надписите (още не съм научил добре китайски). И както си чета - прочитам: “Щом краят е предречен, пътят до там е без значение!”. “Брей! – викам си. – Нали имаше нещо, като “Целта е нищо, пътят е всичко!”, а сега “без значение”!
Малей! Като започна едно мислене, едни интродукции, едни ретроспекции – отиде ми почивката! От тогава се зарекох: без експерименти! Само американски екшъни! Как хубаво са го казали братята сърби(по друг повод, но и тук върши работа): ово е стандарт!
