От обикновена суетност, а може би, и заради удобството на тези, които ще коментират коментара на коментара, реших да се включа в дискусията за/против глобализацията със свой постинг, като не претендирам за неин откривател или закривател.
Та така. За разлика от някои колеги внимателно прочетох и двете основни тези в блога: на г-н Накев http://nakev.blog.bg/viewpost.php?id=182727 и г-н Дечев http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=183360 , и тъй като не оспорвам никому правото на свое мнение, ще се опитам да представя и моето.
Мисля си, че по този проблем, както и по всеки друг - повече или по-малко специфичен такъв, могат ефективно (а не ефектно) да разсъждават хора, които имат съответните натрупвания в главите си във връзка с него (проблема – ако сте забравили началото на изречението :) ). Ако пренебрегна битовизмите – да/не на шкембе чорбата (между другото – много я обичам, особено ако шкембето е леко неизмито, да ме прощавате); за/против “маковете”; горе/долу чалгата (боже, а къде е изборът тук?!) и прекаленото теоретизиране и позоваване на други авторитети смятам, че темата е интересна, но... За да има спор, в който да се роди Истината, трябва спорещите да имат възможност да повлияят на резултатите и развитието на тезите, които защитават. В противен случай се получава преливане от пусто в празно, но защо пък да не си поначешем крастата да пишем (говорим) за всичко, независимо от всичко...
За какво да споря с г-н Дечев, който пише, че глобализацията е обективен процес? Ми каква защитима антитеза да му предложа?! Който малко е попрочел историята човешка за последните 10-тина хиляди години би могъл лесно да забележи, че историята на цивилизацията е история и на глобализация. Групите човеци се обединяват в по-голяма, обединените групи стават племе, племената се обединяват отново, и отново, и отново... (вино пий сърце орлово, както беше написал Хафез...) та до сегашното дередже. Можем ли да претендираме за “чист” биологически, етнически или, по който се сетите друг признак, народ или нация? Нима ние не сме резултат от хилядолетното смесване на човеците? Нима някой си представя Земята в близките десетилетия и столетия разделена на племена? Мисля, че в тях тенденцията ще се задълбочи. Ще се обединят хората в Европа, в Северна и в Южна Америка, в Азия... Тези обединения ще се обединят в нови, по-големи, и така докато не стигнем до логичния край на процеса – обединени хора на планетата, носители на своето минало, но и на бъдещето. Идилия... Пък ако до тогава открием и братя по Разум (що ли е то?) можем да продължим да се обединяваме, и обединяваме, и така до безкрайност.
Разбира се, всичко едва ли ще стане толкова чисто и весело – ще има и за, и против, и войни и мир, развитие и деградация, и така – диалектика (независимо дали в атински, хегелов или марксистки смисъл – който каквато е чел).
От какво е предизвикано това еднопосочно развитие за дълги периоди от време? Който е прочел нещичко от плочките, които описват житието-битието на Гилгамеш, героите и техните животоописания от Атина и Рим, Китай, Индия, Средновековна Европа; който е запознат с чудесиите извършени от носителите на различните култове; който е следил кариерата на политиците от новата (и не чак толкова) световна история е забелязал, че винаги става въпрос за власт и пари с всичките техни производни.
Нима Александър Македонски (ама не този на българите от южните български покрайнини), Цезар и т.н., и т.п. чак до Наполеон, Хитлер и съвременните световни лидери не са типични представители на глобализацията? Са! И логично, пак с тези мотиви под шапката на съответната личностна или държавна политика.
Тук можем да преминем на по-ежедневно ниво и то само с няколко думи, че како съм се разписал не се знае къде ще му излезе края...
Дразнят ме призиви от рода “Да запазим (защитим) земята на нашите деди!” – сакралната фраза, с който се оправдава заграбването на земята на нечии други “деди”; “Да запазим нацията чиста!” – хеле пък, за българската – която точно част от десетките етноси, които включва и т.н.
Дразни ме неразбирането на добрата, стара, българска поговорка (чийто еквивалент съществува вероятно в повечето култури) “Който плаща поръчва музиката!”. Ми така си е – който е по-силен налага своята воля (в какъвто аспект си намислите). Така е било и в елинската, и в римската, и, ако щете, в американската цивилизация, която сега се налага. Някой би казал, че днес човек има по-голяма възможност за избор и по-голяма свобода на действие, отколкото в древна Елада или Рим. Може и да е така, ама може и да не е... Проблема на съвременността за мен е достъп на индивида до информация и неговата възможност и способност да я анализира и използва (но това е друга мноооооооого сериозна тема), и – в крайна сметка – способността му да преценява моделите (най-общо), които му се предлагат.
Тук само бегло ще спомена за “Хартата за правата на човека”. Хората, които си спомнят “социализъма”, вероятно си спомнят и предаванията на радиата (ако някой юноша, пардон тийнейджър, не знае що е радио да пита майка си и баща си) “Свободна Европа”, “Свобода”, “Гласът на Америка”, ВВС, в където лайтмотива бе за правата на хората зад “Желязната завеса”, за това колко е хубаво при тях и колко е страшно при нас,
за това как, според посочената вече харта, всеки има право да се движи свободно и т.н., и т.п. Питам аз, и както се казва – отговор не чакам, къде са сега тези “българи”, тези “журналисти”, които тогава, за по някой сребърник в повече, виеха неистово в ефира този рефрен?! Този документ не е отменен! Защо тогава имаше и има “шенген”? Защо не можем да посетим САЩ без да ни прегледат все едно имаме болна простата? Защо..., абе то е ясно – виновен е Световният Тероризъм (една оооооооще по-сериозна тема)! Толкова за информацията, манипулацията и глобализацията.
Все пак не мога да се удържа - за мен един от най –ярките изрази на глобализацията е рекламата, която върви в последно време по българските телевизии: “Гуми “Континентал” – проектирани в Германия!”. Забележете – проектирани, а не произведени. В тази реклама има концентрирана толкова политика, толкова икономика, толкова... глобалистика.
Е, простете ми за накъсаната мисъл и, може би, прекалената дидактиката, но в един момент осъзнах, че съм се включил в дискусия “Ще изгрее ли утре Слънцето от изток?”. Друг път повече и по-хубаво, хайде със здраве!
