Станах за смях на моите хора, че на тези години се юрнах да чета Кастанеда. Това било четиво за млади дами - моделки, манекенки и т.н. Даже един приятел ме попита напълно сериозно чел ли съм Паулу Куельу (прощавайте за изписването - така го видях някъде по мрежата...). Не съм го чел, казах аз, но ще го прочета, каквото и да ми струва. Но за него за сега нищо - наистина не съм го чел...

Та, да се върнем на Кастанеда. Прочетох първата му книжка. Сега съм на средата на втората. Разлика никаква. Няма да ги преразказвам, разбира се, мисля че тук сме все интелигентни хора.

С този "преамбюл" стигам до същината на написаното - според мен, чудейки се защо заглавията на книжките са "Учението на дон Хуан" или "Една отделна реалност"?! Защо не са, примерно: "Наръчник за начинаещи наркомани І част", респективно и ІІ част.

Разбирам какви чувства вилнеят в главите на четящите тази мерзка сатира негови почитатели. Разбирам как други извисени господари на мисълта сочат с пръст (с този, с който се сочи :)) и питат реторично: "А къде са тук нашите ежедневни проблеми?! Къде е Иванчо от "Музикален идол"? Къде са Румен Петков и Станишев?! А нещо за билетчетата за градския транспорт?”.

Е, за тях друг път, пък и в интерес на истината – не са ми особено интересни.

Пак се отплеснах – к’во да направя – такъв съм си отплеснат.

Та, пак да се върнем на Кастанеда. Чета си аз и очаквам от всяка следваща дума поне гениално откровение, във всеки следващ абзац търся да намеря истината за живота, за любовта и т.н., а накрая на книжката – след като обобщя и осмисля моите изводи – пред мен да блесне истината за съзиданието на Вселената и видение за нейната гибел...

Да, ама не! Както казваше един стар разузнавач, пардон – журналист. Хем ме заболя глава от несбъднати мечти, хем научих как да си събирам тревички, пъпчици (растителни), гъбки; как да ги суша и смесвам; как да ги пуша или да се мажа с тях и след всичко това – как съм щял да полетя над света (а пропо – като врана, а не като гълъб бял...), да “видя” същността на ближния, да предскажа бъдни действия и бездействия...

Кастанеда, Кастанедаааа! Приятелю мой! Ние, българите постигаме същото без да търчим по долини и баири, а само с някоя и друга чашка в повече! Пък след това като започнем за Иванчо, за Румен Петков... Абе, не е за разказване...

и какво пиеш ракийка и четеш Кастанеда.
Сега ще ти препоръчам нещо друго, тази вечер не си сипвай ракийка, отиди до някоя квартална дискотека, вземи си анфетамин, едни хапченца със знаци на по тях, гледай да не са с изтекъл срок на годност и се вземи да четеш Ървин Уелш каквото си харесаш от него./Това не е вид уйски а автор, англичанче е момчето/
Ако не вдигнеш кръвно, ако ти стане или ако не ти стане от хапчетата имам предвид ще напишеш най страхотния пост другата седмица.Чакам да пишеш....
Поздрави Морфина

bratko niamam dumi mnogo si pros hahahahha